Feeds:
Публикации
Коментари

Away We Go (2009)

Away We Go е един от тази  нова порода филми направени с много милиони, които обаче се рекламират и изглеждат като indie т.е. нискобюджетен независим филм. Филмът обаче страшно ми допадна и е един от фаворитите ми от 2009. Сам Мендес отново впечатлява с навлизане в нови хоризонти. След филми като Американски прелести и Пътят на промените (който заслужаваше много повече от това, което получи миналата година)  този ми се стори доста неочаквано попадение.

Филмът е нещо като road movie, но не съвсем. Джон Красински, добре познат от „Офисът“ и Мая Рудолф са сравнително млада двойка очакваща дете, която решава да търси идеалното място за създаването на ново семейство. Двамата обикалят градове из САЩ и Канада, посещавайки свои стари приятели, и навлизайки съвсем нахално в проблемите им разбират някои общоприети истини. Не се набляга главно на пътуването им, а на срещата им с различни забавни хора по пътя или в някои случаи с уникални ексцентрици. Липсва редуване на забавни и тъжни моменти,  а по-скоро комедията и драмата се сливат в едно цяло, нещо напълно типично за подобни филми.

Саундтракът е доста впечатляващ, главно поради идеалното му вписване в  атмосферата на филма. Меките китари и меланхоличното звучене озвучаваха доста добре всяка сцена, към която бяха приложени.

Нещото, което прави филма по-различен от останалите романтични филми е че тук  вече имаме създадена романтична двойка, която не търпи никакви вътрешни противоречия, а просто взаимодейства с външния свят. По този начин Мендес успешно избягва  клишето – момче среща  момиче, скарват се и пак се събират или обратното.

Палци горе.

Идва ред на Аватар, ако успея да се добера да билети смятам да го гледам още първите дни.

трейлър

Trailer: A Single Man (2009)

Това не е нов ексклузивен трейлър, има го от доста време. Реших да го представя, защото веднага привлича вниманието с визията си и напрегнатата музика. Всички актьори са много стилно представени и изглеждат доста добре. Това лесно се обяснява с факта, че режисьор на продукцията е модният дизайнер Том Форд. Надявам се първият му филм да е достатъчно добър не само визуално.  Нещото,  което много ме издразни от трейлъра е постоянното изскачане на надписи прославящи филма и гръмтейки колко много заслужава Оскари.

Също така се извинявам, че се образуват големи паузи между ревютата. Блогът не е занемарен, а просто авторите имат други занимания. И честит празник на всички студенти утре, нека да празнуваме като за последно, все пак наближава 2012 :D

The Limits of Control (2009)

limits of control

Ако сте гледали поне един от филмите на Джим Джармуш ще знаете какво да очаквате от него, но колкото и да го познавате като режисьор последния му филм няма начин да не ви изненада. Филмът беше доста зле приет от критиката и дори прочутия Роджър Еберт му писа половин звезда от общо 4 възможни. Дали това е заслужено на мен ми е трудно да преценя, но при всички положения филмът е различен, носи много символика и има много неясен и трудно разбираем сюжет. Ако сте от хората, които обичат да изследват всяка кино форма и си падате по авангардното кино, то тогава има някакъв шанс да ви се хареса, но и за това няма гаранция.

Главният герой във филма, чието име така и не става ясно, е чернокожият актьор Исаак Де Банколе. В целия филм той изрича не повече от 2-3 изречения, а през останалото време мълчи, посещава галерии, пие кафе, разхожда се по улиците и се среща с разни странни типове, които се опитват да завържат разговор с него, но след като виждат, че това не се получава си разменят кибритчета. Чернокожият приятел отваря кибритчето си, вади бележка от него, на която е изписан неразбираем код, прочита го и след това изяжда хартийката. Общо взето целият филм, изключвайки краят, се състои единствено от такива срещи. И тук възниква проблемът, че повечето зрители биха намерили филмът за скучен и безмислен. Аз скука обаче почти не почувствах, като за това допринесе преди всичко страхотната кинематография, атмосферата на филма и голата Паз де ла Хуерта, която така и не облече нищо друго освен прозрачен дъждобран през целия филм. Сред актьорите, които могат да се видят са и Гаел Гарсия Бернал, Тилда Суинтън, Джон Хърт и Бил Мъри. Проявите им са кратки и лишени от особен блясък, но за сметка на това завладяващи.

Диалогът във филма е много, ама наистина много малко и се състои от фрази, които ще чуете доста пъти. Не очаквайте да разберете за какво става въпрос във филма, може да изберете да си останете в пълна неяснота или сами да си измислете някакво възможно обяснение за случващото се. Има и трети вариант – да се отпуснете и да се оставите на режисьора да ви отведе в един нов свят на тишина и мистерия, защото кой е казал, че един филм трябва непременно да носи послание и да има ясен сюжет?

Идеята на Джармуш да направи такъв филм ясно проличава в този цитат от героинята на Тилда Суинтън: „Обичам, когато понякога, в филмите, хората просто седят там и не казват нищо.“ Мисля че с това моето ревю приключва, оставяйки на вас да прецените дали си заслужава.

трейлър

Older Posts »