Fantastic Mr. Fox (2009)

Фантастичният мистър Фокс е лисица, бивш крадец на пилета, който решава да се откаже от занаята след като му се ражда син и става журналист. Годините минават и на мистър Фокс му омръзва да бъде беден и сменя местожителството си от дупка в дърво. В близост до дървото обаче се намират трите най-големи животновъдни ферми в околноста и Фокс решава да направи един последен голям обирджийски удар.

Филмът е издържан напълно в стила на режисьора Уес Андерсън, който не пропуска отново да създаде един нов достатъчно интересен и забавен свят. Лентата е анимирана, но анимацията не е традиционната анимация, която сме свикнали да гледаме, а е направена чрез един от най-старите стилове – стоп моушън. Не съм запознат напълно с предимствата и минусите на определен вид анимация, но съм напълно убеден,  че начинът по който е направен филмът е може би най-добрият възможен и представя горската обстановка по много реалистичен и зрелищен начин.

За сюжет на историята е използван детския роман на Роалд Дал, който носи същото заглавие. Дал също така е автор и на Чарли и шоколадовата фабрика. Това напомня на Where The Wild Things Are, който също е базиран на детска книжка и също имаше достатъчно голям успех. Главните актьори, които озвучават дивите животни са както актьори, които и преди са работели с режисьора, така и други нови попълнения. Най-вече си струва да се отбележат Джордж Клуни, Мерил Стрийп, Джейсън Шварцман, Бил Мъри и Уилям Дефо. При наличието на такива звезди няма нужда да споменавам, че озвучаването е перфектно.

За съжаление не мога да сравнявам филма с други анимации от 2009 година, защото това е единствената, която съм гледал, но може да бъдете сигурни, че ако изберете да гледате Fantastic Mr. Fox няма да останете разочаровани.

трейлър

An Education (2009)

Сериозно се чудих дали да пиша за този филм, но поради факта, че от доста време не съм пускал никакво ревю все пак склоних и реших да напиша няколко реда. Общите ми впечатления от лентата са за едно много плитко добре реализирано филмче. Не успя да ме накара да му се възхищавам, нито успя да ми доскучае. Останах леко безразличен към цялата история.

Сюжетът ни пренася в 1961 година където 16-годишната ученичка Джени (Кари Мулиган) решава какво да прави с бъдещето си. Единственото нещо, което я вълнува са уроците и предстоящето и бъдещо кандидатстване в Оксфорд. Идилията обаче е прекъсната от случайната среща на Джени с 35 годишен харизматичен мъж. Човекът бързо завърта главата на момичето и тя се влюбва до уши. И след като възрастният мъж всъщност е изпечен мошенник и притежава купища пари, посещава скъпи ресторанти и светски партита, това още повече се харесва на Джени, която до този момент не е виждала нищо друго освен училището си и учебниците си по естествени науки.

Една такава връзка днес би  се възприела като педофилия може би, а може би не. По-скоро зависи от географското положение. Джени също така има родители, които обаче се оказват пълни наивници и нямат нищо против връзката на дъщеря им с по-възрастен мъж, стига той да е богат, изискан, учтив и засипващ ги с комплименти.

Впоследствие представянето на Джени в училище запада, оценките и се смъкват, въпросният мъж дори и предлага брак, тя приема и напуска училище. Оксфорд отдавна не е приоритет за нея. Дотук всичко беше гот както се казва, но се оказва, че по-възрастният и приятел е женен с деца и освен това тя не е първата лолитка, която влиза в леглото му. Следва хепи енд като Джени все пак успява да навакса пропуснатото в училище и влиза в Оксфорд. Мисля че няма нужда да споменавам, че двамата вече не са заедно.

Нещото с което филмът блести най-силно е актьорската игра. Всички правят много добри роли и най-вече Кари Мулиган. Мулиган със сигурност е едно от най-големите открития на 2009 година, ако не и най-голямото. Актрисата е страхотна, много симпатична и освен това си върши работата повече от перфектно. Почти със сигурност я очаква бляскаво бъдеще в кино индустрията.

Филмът получи номинация за Кари Мулиган за най-добра главна женска роля на Златните глобуси, но не спечели. Нямам представа дали ще успее да се добере до номинация за Оскар. An Education не се превърна в мой фаворит, но все пак е за предпочитане пред някои други филми.

трейлър

Away We Go (2009)

Away We Go е един от тази  нова порода филми направени с много милиони, които обаче се рекламират и изглеждат като indie т.е. нискобюджетен независим филм. Филмът обаче страшно ми допадна и е един от фаворитите ми от 2009. Сам Мендес отново впечатлява с навлизане в нови хоризонти. След филми като Американски прелести и Пътят на промените (който заслужаваше много повече от това, което получи миналата година)  този ми се стори доста неочаквано попадение.

Филмът е нещо като road movie, но не съвсем. Джон Красински, добре познат от „Офисът“ и Мая Рудолф са сравнително млада двойка очакваща дете, която решава да търси идеалното място за създаването на ново семейство. Двамата обикалят градове из САЩ и Канада, посещавайки свои стари приятели, и навлизайки съвсем нахално в проблемите им разбират някои общоприети истини. Не се набляга главно на пътуването им, а на срещата им с различни забавни хора по пътя или в някои случаи с уникални ексцентрици. Липсва редуване на забавни и тъжни моменти,  а по-скоро комедията и драмата се сливат в едно цяло, нещо напълно типично за подобни филми.

Саундтракът е доста впечатляващ, главно поради идеалното му вписване в  атмосферата на филма. Меките китари и меланхоличното звучене озвучаваха доста добре всяка сцена, към която бяха приложени.

Нещото, което прави филма по-различен от останалите романтични филми е че тук  вече имаме създадена романтична двойка, която не търпи никакви вътрешни противоречия, а просто взаимодейства с външния свят. По този начин Мендес успешно избягва  клишето – момче среща  момиче, скарват се и пак се събират или обратното.

Палци горе.

Идва ред на Аватар, ако успея да се добера да билети смятам да го гледам още първите дни.

трейлър